Много изследователи на дантелата приемат, че тя е създадена през ХV-ХVІ век във Венецианската търговска република. Във Венеция възниква шитата с игла дантела, а в северна Италия около Милано и Торино възниква совалковата дантела. Всяка нишка е прикрепена към малка пръчица и нишките са фиксирани около иглички, които са забодени на възглавничка. Постепенно дантелите завладяват кралските дворове на цяла Европа, стават символ на положение в обществото, власт и красота.
В България совалковата дантела идва след Освобождението ни и е известна като калоферска дантела, по името на град Калофер, където е изработвана много майсторски от жителките на града.
Совалковата дантела в България се изработва на цилиндър, върху който се поставя модел. Моделът е нарисуван върху хартия и се закрепва на цилиндъра с карфици. Самият цилидър стои на статив. Конеца за направата на дантелите се навива на дървени совалки. В България обикновено се работи със совалки, съставени от две части: сърце и палте. Конецът се навива на сърцето и се покрива от палтето, за да не се зацапва по време на работа.
В горната част на сърцето има пъпка, около която конеца се заклупва и по време на работа при леко дръпване се отпуска. За направата на дантела се използват различни конци-памучни, ленени, копринени, синтетични и др.
В зависимост от желаният ефект може дебелината да е различна.
В миналото калоф ерските майсторки са работели дантелата в екрю,бело и черно . Вече се работи с много цветове,с различни дебелини на конците като всеки майстор влага собствените си виждания при изработване на дантелите.В процеса на изплитане на дантелата конеца се прикрепва към модела с помоща на карфици.
След като дантелата е готова може да бъде колосана и да се свалят карфиците. В работата си майсторките използват напръстник, кука ,ножица.
Първото училище по совалкова дантела е открито в Калофер през 1910 година и е съществувало до 1933 година. В град Елена също е имало обучение по дантела в Стопанското училище, като там се е изучавала до закриването му през 1956 година.